ЦАНКО ХРИСТОВ - ЛИЧНИ ПОСВЕЩЕНИЯ
ЦАНКО ХРИСТОВ -
ЛИЧНИ ПОСВЕЩЕНИЯ
На Георги Карапенев
Ах, за тая фукария
как да пиша лакардия,
в смешни и звънливи строфи.
Раснал с бобец и картофи,
свирил със върбова свирка,
пасал овце в Добромирка.
Балканджия здрав, работен –
недостатъчно имотен –
без със нещо да се перчи,
наотракано дюлгерче,
свойта мъка с дюлгерлъка
тук той взида най-напред.
Но роден е бил с късмет,
тръгна му като по мед.
И –
ето го приведен зет!
В този южен слънчев град
стана важен адвокат!
Ах, няма да ми стигне листа
да разкажа за артиста
в театралната ни група.
Колко лаври там натрупа!
Много има да се каже –
циганин играл би даже,
за тоз образ с простота
награден бе с грамота!
В колектива е тип-топ.
И макар че в своя джоб
има или няма лев
не изпада в хленч и рев.
Току виж го със клиента
бъбрят си хента-пента
работата ще докара
да я свършат във “ Снек-бара “.
Че добряк, си бате Гошо.
В тебе няма нищо лошо.
Карай. Ти си арабия! –
Пий си гроздова ракия! –
А дай боже, ако може,
след години да напиша
пак такава лакардия!!!
***
О, музо, възпей ми тези юбиляри,
родени в борческата двадесет и трета
и скъсали до днес 50 календари.
С музата ми такава бе уговорката
да започнем първом с Жорката:
1. На Георги Славов
Един голям талант безспорен,
към ранг и пост по отговорен
той няма никакво влечение.
Обича само красотата!
И щом му дойде вдъхновение,
награбил четките, боята,
отива нейде в планината
и слят с небето и земята
разкрива себе си в платната!
И той си е човек със грешки
и има слабости човешки,
но главна слабост е една:
ОБИЧА СТАРИТЕ ВИНА!
Обича хубави мезета
и на тертипите си шета.
А всичко май му се услажда,
понявга сръбва без причина,
а може би тогаз се ражда
най-хубавата му картина!
На хитреци и на ласкатели
той знае точната цена.
Обича своите ръждясали приятели
тъй както старите вина!
2. На Кънчо Паунов
Ех, Къняга! Ех, Къняга! –
ти си страшен симпатяга.
Адвокат известен, виден,
скромен, честен безобиден.
В него няма завист, злоби,
той си има свое хоби:
“ търси работата правна
да е лека и забавна,
а такава идеална
има само нотариална!
Да говориме по факта:
Може даже десет акта
да напише в един ден
без да капне уморен.
Но затуй пък често шета
тук и там, навред в Съвета,
взема подписи, книжа –
ето туй не е лъжа.
Кой каквото ще да казва
Кънчо не му забелязва.
А пред шефовете разни
не обича да се мазни.
Честен си бил до днес
и това му прави чест.
Ех, Къняга! Ех, Къняга! –
ти си мила симпатяга!
НА Г. СЛАВОВ
С една картина – свидна рожба –
той взе за втори път участие
в националната изложба.
И на нас достави щастие.
Да бъдем горди! Адвоката
е най-кадърен на земята.
ЗА ТР. ДАСКАЛОВ
Със непокорният послушник
заслужено спечели слава.
А между нас сега се шушне,
че трета книга ще издава.
Така да бъде! С хонорара
един банкет ще се изкара.
НА ВЕНКО МИТЕВ
С особено вълнение и много откровение
поднасям баджанаку свойто поздравление.
Но мисля, че той няма право, няма и причини
да навърши бързи шестдесет години.
И за туй му правя роднинска забележка,
че той върши тежка непростима грешка!
Вън сега е пролет, всичко разцъфтява,
той се осмелява чак да одъртява.
На шейсет години какво е човека?
Нека си признаем само кожа мека!
Много ни се иска да си кажем право
в тялото да има нещичко кораво!
Вярваш във живота – нещо те окриля –
а пък щом омекнеш, ставаш за резиля!
Та ти скъпи братко, мили баджаначе,
нещо в мен ридае, нещо в мене плаче,
нещо ме избиват хладни, гадни тръпки,
че след тебе крача по твоите стъпки!
Нека не се лъжем с някаква измама:
“ във тебе и във мене има хляб за двама”!
Стъпвай здраво още, удряй двата крака,
гледай с вяра крепка, здраво дръж байрака.
Пийвай вино старо и ракия блага
и прегръщай нощем балдъзата драга.
Че къде без нея – твоя ръка дясна –
в своя път житейски ти със нея блясна!
Та ти Венко Митев, нека не ти пука.
Искам кръв младежка в тебе да бълбука.
Нека не заглъхва никога мерака –
всичко да те радва, що ти душа сака.
Твърдост, братко, твърдост! Да бъдем корави.
С пълна чаша вино, желая ти здраве.
ГАНКА ЙОРДАНОВА
Адвокатка най-прилежна,
майка и съпруга нежна,
сутрин още като стане
със шетня ще се захване.
Първо рожбичката Руси
трябва нещо да закуси,
после ще изглади риза –
Георги иска да излиза.
Затуй времето не стига,
сутрин късничко пристига.
Но че малко закъснява,
нека дума да не става!
Съпруга, майка-първескиня,
служителка и домакиня,
това жената е робиня.
В колектива – права богу –
има работа премного.
Всичко със мерак го прави,
във защитата е смела.
А сега сред нас се слави
с циганската клиентела.
АНЕТА МИХАЙЛОВА
Казвам истината вярна:
чак от София до Варна
Анито е популярна!
В работата упорита
дава екстрена защита.
Търсена е тя от всички:
млади булки и вдовички!
С рокли къси “ мини-жупи”
идват на тайфи, на групи,
набелени, начервени,
от мъжете оскърбени.
Тя с готовност се раздава
и печели громка слава.
Иначе е веселячка
носи и майтап, закачка.
Пее песенки, романси
и танцува с реверанси,
а напук на вси зевзеци
знай да хвърля и гюбеци!
На почерпки, на банкети
като ярко слънце свети.
И отсъства ли Анета –
не е сладък моабета.
Карай, Ани, без задръжки,
радвай ни сърцата мъжки.
М. МИТЕВА
В Обществото е известна,
като адвокатка честна
и начетена и умна.
Туй не е реклама шумна.
Никой тук не ще откаже,
че съдийка беше даже.
Като мравка работлива
рано пълни норматива.
И умей да се шегува,
майтапи се със банинко
и от все сърце жадува
все за нещичко мънинко.
Ах, жена, жена, женичка –
жадна петимна душичка!
Магде, да си здрава-жива,
бъди с Жорето щастлива!
Той е страшна симпатяга
и на тебе най-приляга!
Н. ХАНДЖИЕВА
Възпей, музо вдъхновена,
на жените доаена!
Че Ханджиева Надежда,
веч с едно око поглежда
към онез години идни –
като всички безобидни –
но при нея щом дофтасат
тя ще мине във запаса!
Наде, хич да не ти пука,
макар и да имаш внука,
буйна кръв във теб бълбука!
На клиентите полезна,
със колегите любезна,
тя със никой не се джафка!
Само скришно ще изпафка
с филтър някаква цигара –
от години тъй я кара.
Но на ден една-едничка
и кога е сам-самичка –
без глъч и патардия!
Надито е арабия.
Има тя сърце богато –
Надито е чисто злато.
ИР. ГУГАЛОВА
Аз отдавна тъй я помня:
разсъдлива, умна, скромна.
Казват, че борави здраво
с вещно и семейно право.
Работата си разбира:
два байра даже сбира,
от три извора ще пие,
но в делото ще надвие.
С гръмки думи, с нокти, с лакти
ще натрапи свойте факти –
черните ги прави бели
каузата да спечели!
Тя е още характерна
кат съпруга благоверна.
Има лекар – мъж чудесен
и живота им е песен.
Той лекува нос и гърло
и жена си люби върло,
казано в най-меки краски
той обгражда я със ласки.
Ах и тя си го обича –
и го вози на “ Москвича “.
Ах, във всяка дисциплинка
най-щастлива е Иринка.
ДОНКА КИРОВА
Води личните ни сметки
във служебните карнетки.
Всичко изпълнява срочно,
много акуратно, точно.
Тачат си я адвокатите,
че щом дава тя заплатите
честността и е присъща,
даже и стотинки връща.
Как приятно е при нея.
Нафтовата печка грее,
пълен чайника догоре
цял ден ври и си къркори.
Ти почувстваш ли настинка,
без да даваш и стотинка,
Донка чай ще ти налее,
чак душата ти да сгрее.
А понявга за притурка
черпи с кафе “ а ла турка “!
Да е читава и здрава –
повече пари да дава.
М. СИМЕОНОВА
Като служителка съдебна
до скоро бе хамсийка дребна.
Картината сега е ясна:
Милито при нас израсна.
Гледано във перспектива
работата се развива.
Щом веднъж се тя захване
може Милито да стане
не една машинописка,
а помощничка – юристка.
Проучава дела цели,
пише врели-некипели,
цял ден трака, чука, трака
и комай че се отрака.
Милка в всичко си я бива!
Нека ни е само жива,
жизнерадостна, щастлива,
да расте сред колектива.
НА К. ГАНЕВ
Тихомълком във кюшето
кротко работи момчето –
без вълнение, без бури.
Няма никакво кусури –
с никого не е във вражда,
винцето му се услажда,
работата си подрежда,
чужди булки не заглежда.
Той е мъж за образец,
в много тънкости е спец.
Питам само: Колю Ганев
може ли поет да стане.
Няма ли да дойде фаза
поетичната зараза
здраво да го улови
и талант да прояви!
Във живота всичко става.
Всеки днес ги пожелава
много здраве много щастие,
и във “ Гласове “ участие.
НА Н. ПЪРВАНОВ
Той въведе този почин …
Или за да бъда точен
давам малко пояснение:
автор е туй движение –
на светци и божества
да им правим тържества.
Без заблуди и измама –
знаем, че светии няма.
Но традицията стара
е крепила нашта вяра,
вдъхвала е крепка сила
и от робство ни спасила.
Та традицията, значи,
и днес трябва да се тачи –
таз традиция красива
здраво свърза колектива.
Позволете ми накрая
както му е обичая:
на Първана с пълна кана
здраве да му пожелая.
НА К. КОЛЕВ
Мой колега по перо –
с всичко хубаво, с добро
тук от всички и от мен
днес да бъдеш поздравен.
В твойто дългодишно житие
крачиш явно към развитие.
Ти извади скрита лира
и успешно дебютира
със прекрасни стихове
във листовка “ Гласове “.
Волю или може би неволю
поет стана бачо Колю.
Сякаш бил и е пребил
със свой почерк и свой стил.
О, времена о, чудни нрави,
съдбата с нас какво не прави.
Бачо Кольо, хай наздраве.
НА КОЛЮ ДИМОВ
Мой човек и арабия!
Де намери тоз светия! –
Със шарана и турука
какво общо имаш тука!
Зная, че поклонник ти си
само на бог Дионисий!
Тоз бог е симпатяга
на сърцето ми приляга.
Никой, братко, ти не питай,
винаги си го почитай!
И по мое скромно мнение
той е бог на вдъхновение.
И за таз общност наша,
Коле, вдигаш пълна чаша.
НА ВЕСЕЛИН МИТРЕВ
Нашенецът българан
знай добре града Чирпан,
че прочут е в целий свят
със Чирпанския димят,
с чирпанлии храбри, хитри
и със Веселина Митрий!
Даже столичния град
знае този адвокат!
Със прекрасните си речи
той прослави се далече!
Митрев, ти си арабия,
хайде да е хаирлия!
НА ВАСИЛ ТОДОРОВ
Хубавец е той на глед,
но като приведен зет
във дома си не празнува,
от жена си се страхува.
Сух режим във къщи пази,
инак – Пена ще го гази.
Но ако му падне ред
да попадне на банкет
сърба си юнашки, мъжки,
без спирачки и задръжки.
Хай наздраве, Васко мили,
плуй му на свети Василий!
С кротка хубава усмивка –
като истинска почтивка
с потен, зачервен перчем
Васко сърба на корем!
НА ВЕСЕЛИН АЦЕВ
Първокласен наш артист,
във живота – атеист,
той не вярва на светии,
но на върлите ракии.
Той е истински душман.
Затова е гост желан
на тържествени банкети
и на сладки моабети.
Неговите главни роли
изградени с пот, неволи,
с много труд и напрежение
заслужават уважение.
( заслужават тези роли
двойно: винце и пържоли! )
Сурва, сурва, Веселине,
да живееш сто години!!!
НА ВЕСЕЛИН НИКОЛОВ
Той е едър, хубав, снажен
и на вид е доста важен.
Ходи със изпъчен ръст
и във всичко има пръст!
Казват, че е бил от тия
в всяко гърне мерудия!
Право си е туй защото
вещ е даже и в спорт- тото.
Слави се кат комбинатор
и велик организатор.
Туй е само бледа скица
на наш Васка Бърборица –
нека днес му пожелаем
в тотото една шестица!
НА ВАСИЛ ПЕЕВ
Васка Пе е най-типичен
като скрит талант лиричен,
той е - няма да сгреша –
със Лилиевска душа!
С изтънчен и фин език
днес минава за критик!
Ходи винаги със чанта,
не отказва от аванта,
щом кат има и софра
вика с другите ура!
Ум той има остър, буден,
само че е много муден,
всичко много бавно движи
и създава доста грижи
на Стояна Славов той,
с него често са в двубой.
Кой в двубоя ще успее?
Дръж се здраво, Васка Пей!!!
НА ХРИСТО ТЕЛБИЗОВ
Той е весел юбиляр
навъртя петдесетачка.
Не изглежда никак стар
ходи горд, със бодра крачка.
И не халосни патрони
носи в свойта бойна пачка –
още стреля на месо,
щом изскочи млада плячка.
Кат петел наперен, важен
гребена му червеней –
Радост му доставя даже
този малък юбилей.
Да поздравиме юбиляра
да му вдъхнем топла вяра,
все така да вдига пара
и машината да кара.
Дорде държат и двата крака
вдигай , Христе, ти байрака!
Никога не се предавай
насред пътя не оставай
в този свят всевечен, млад –
дръж се като адвокат!
И сред “ маски “ и всред “ мини “
доживей до сто години.
***
ще пожънем вред сполуки,
за да няма вече клюки.
Ще раздвижим малко спорта
ще помислим за курорта.
Работата тъй ще движа –
никой да не бере грижа!
Ц. Динев:
Да ми онемей езика,
ако веч за Даяжина
проговоря лоша дума –
вий теглете ми куршума!
Стига вече динга-дунга
аз издигам днес лозунга,
аз издигам тоя зов:
“ вечно братство и любов “
К. Калъчев:
Последователен и честен
бил съм винаги левскар,
но съм повече известен
като майстор – въдичар.
И затуй днес обещавам
със шаран за първи път
в чест на първи да гощавам
целия окръжен съд.
Др. Драгиев:
В чест на първи април
твърдо съм решил –
може да паднат и кърви,
по всичко ще станеме първи.
М. Танев:
Стига думи вече! –
рече и отсече –
със точност до косъм
ще почваме в осем!
Тр. Даскалов:
За първи април
дума давам аз голяма –
вместо водевил
да напиша цяла драма
за героя Нели Гил,
без това да се забрави,
ако Димов я постави!
Недю Радев:
От днес нататък
няма да съм кратък.
Ст. Мухова:
Ще бъда кротка като мравка
кога на всеки правя справка.
Ние двама –
Лисичков и Тончо Тон,
дума даваме голяма
да говорим с нисък тон.
Както тихичко на жици
шепнат влюбените птици –
още повече дори
да сме кротки и добри.
Р. Джурова:
От името на всички секретари
декларирам аз другари:
Ще грабне нашата бригада
първата награда.
Хр. Димов:
Вече ми дойде до плач
все със тоз арменски мач –
Оник, Моник, Гарабет
винаги са на банкет!
Днес пред всички заявявам –
режисурата поставям!
Ще си гледам рахатлъка
и най-веч адвокатлъка!
Г. Патронов:
Нека дрънкат – не ме е еня,
щом реша да се оженя,
ще си избера мома
първа в цялата земя –
хрисима като икона!
Туй го казвам аз – Патрона.
К. Савов
Косето ми е другар,
но е слаб кат въдичар;
аз съм майстор всепризнат
познат на целий свят!
Ако ида в океана
може даже кит да хвана!
Ив. Петков:
Отговорен съм редактор
тоест много важен фактор,
нещо като първа струна
в “ Правосъдната трибуна “.
Като такъв обещавам
много работа да давам,
вестникът да вземе приза,
всеки месец да излиза.
Т. Софкин:
Аз по всичко съм на ясно
без уклон във ляво, в дясно.
Всеки ще му стане тясно
ако с мен не е наясно.
От мен интервю се взема
само, да! – на спортна тема.
Т.Данчев:
Като шеф в профкомитета
обещавам с мойта чета
таз година – шейсет трета
да напълним пак бюджета.
ДИНЬО РОЙДЕВ
Гледам Диньо Ройдев – чудя се на Динката,
шейсет години има на гърбинката.
Някак неусетно времето минава –
дорде се обърне човек одъртява!
Тебе думам Динка – недей се тревожи –
все така е било – туй е закон божи.
Нека не ти пука, ти си мъж търкалян,
но със чест и гордост вървиш неокалян.
Беше юрисконсулт – караше го с мъка,
мислите ти бяха все във адвокатлъка.
Сбъдна се мечтата – беше ден по пладне
сблъскахме се двама в махлето Радне,
ти с дебела чанта, на никому аргатин,
станал си наперен, важен адвокатин.
Няколко години криво-ляво кара,
нека си признаем, да си кажем право,
с хлопане и тичане, с двеста-триста зора
докато тук дойдеш в Стара Загора.
Тук и тамо скитал, местен и разместен
стана най-накрая адвокат известен.
Виждам в теб човека – коравия, здравия –
не изменил нивга на своята Славия!
Бита и пребита – на шията с примка
тя за теб остана вечната любимка.
Ти герой, си брате, истинска мъжага,
пенсия голяма теб ти се полага!
Стига си се блъскал, стига вече мъка –
гледай си ти кефа, гледай рахатлъка!
Стига с тез аванти, с разни далавери,
нека се гордеем – млади пенсионери!
КОЛЬО КЪНЧЕВ
Скъпи, мили Кънчо, мили ми Къняга,
знаеш ли – и ти си страшен симпатяга.
Помниш ли ти брате, бяхме много млади
ходихме с теб на вси спартакиади.
Помниш ли туй време, скъпи мой приятел,
беше в отбора важен нападател.
Беше ти наперен, бе играч от класа,
първокласен майстор в тениса на маса!
Ех, години млади, ех ти славно време,
дайте да го върнем, дайте да го спреме.
Ех, душице нежна, чиста като капка
кой ти сложи вече сламената шапка?
Чукащата старост кой ще я пропъди?
Тъй било е брате и така ще бъде!
ГЕОРГИ КАРАПЕНЕВ
Във планинско село в козячени черги
там се е извъдил Карапенев Герги.
Детството му било в село Добромирка.
Пасал там овцете, свиркал им със свирка,
с бобец и картофи и с балканско мляко
растнало момчето – жилаво и яко!
Тръгнало то после с майстори дюлгери
щастие да търси, сили да премери.
Скитал се той доста много по селата,
ял където свари, спал е на земята.
Трепал се е много, скитал като куче,
дюлгерлък и право заедно изучил.
Учил и работил и живял със вяра
докато да дойде в Слънчевата Зара.
Тука пасна здраво като дялан камък,
честно заработи със младежки пламък.
Възхвалявам в Гошо адвоката честен,
заедно със него артиста известен.
Повече от трийсет годинчици цели
юриста с артиста в него са се вплели.
***
Със блестящи речи, с образи типични
ний ще го запомним в спомените лични.
Нявга се запитвам: Гогенце защо ли
най-типичен беше в циганските роли?
Помниш ли ти брате, в младините двама
с две девойки чудни потънахме в срама.
Първо ще ги опием, след туй се разбира
щяхме да ги водим в някоя квартира.
Пиехме еднакво, стигнахме шест чашки,
клюмнаха главите ни, подвихме опашки.
А пък те изпиха по още сто грама
и ни подиграха, смяха се на двама.
О, признай си, Гоге, ти си арабия
почнахме в кръчмата с греяна ракия.
В гърлото си още нося твърда бучка
винаги ще помня тая тъжна случка.
Ама нейсе, брате. Всичко отминава,
хубавото само нека в нас остава.
Пили сме със тебе, приятелю мой верни,
вино и ракия дор до пет цистерни.
Здраве ти желая, черен, верен Геца,
чак на сто години скъсай сам конеца.
НА ГЕОРГИ СЛАВОВ
Благославям тия капки чисти,
бликнали в двете ми очи! –
тез акорди нежни и сребристи,
тоя химн във мене що звучи!
Благославям тия чудни пръсти,
тези чародейни две ръце!
С много слънце срез мъглите гъсти
озарили моето сърце!
От картините се струи и изтича
светла нежност, вяра, топлина.
Омагьосан спирам, коленича
и целувам цветните петна.
Може да съм грешник и безбожник,
но аз вярвам в твойта красота! –
Благославям те, ваятелю-художник,
слял живота си със вечността!
Декември 1983 г.
Тази уеб страница е създадена от Нотариус Руси Патронов,
в памет и почит към нашия покоен колега –
адвокат и нотариус – поетът Цанко Христов.
Последна актуализация: 21.08.2006г.