ЦАНКО ХРИСТОВ
ЮБИЛЯРСКИ И ДРУГИ
ПОСВЕЩЕНИЯ
КЪМ СТРАНИЦАТА С ЛИЧНИ
ПОСВЕЩЕНИЯ . . .
ЦАНКО ХРИСТОВ -
ЮБИЛЯРСКИ И ДРУГИ ПОСВЕЩЕНИЯ
САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ СЪС ПОЖЕЛАНИЕ!
ПРИВЕТСТВИЕ ДО МОИТЕ СЪВИПУСКНИЦИ – 1942
ПРИВЕТСТВИЕ ДО МОИТЕ СЪВИПУСКНИЦИ ОТ 1942
Г.
ПЕЧАЛНИЯТ КРАЙ НА ЕДНА ИНИЦИАТИВА
НЕПОРЪЧАНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ ДО НАШИТЕ ЖЕНИ
ПРИВЕТСТВИЕ ДО ЮБИЛИЯРА ИВАН ДЪРЗЕВ
ГУАДЕАМУС ИГИГУР ЮВЕНЕС ДУМ СУМУС
СВАТБЕНО ПОСВЕЩЕНИЕ НА ДИМИТЪР БОЗОВ
ПОХВАЛНИ СЛОВА ЗА НАЙ-МЛАДИЯ ПЕНСИОНЕР
ЗА СЕБЕ СИ
Не е никакъв поет,
а е калпав джанабет,
който лакардийки драска
скрит зад безобидна маска.
Гласове зад него вият,
може нейде да го бият.
Дразни хората нервозни
с работи несериозни.
С глупости се занимава
И печели лоша слава.
НО КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА
И ОСТАВА ЛОША СЛАВА!
САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ СЪС ПОЖЕЛАНИЕ!
Изпитвам истинска вина
към най-чаровната жена,
че тържеството не посетих,
но този стих и посветих:
сърцето ми и пожелава
да бъде като камък здрава,
да бъде цял живот щастлива
и неувяхващо красива!
В очите слънцето да грее,
в душата птиченце да пее.
Да бъде ароматна роза сред
този свят на скучна проза.
С най-нежни чувства и любов
завършвам своя благослов.
Ст. Загора
27 юни 1994 г.
Дядо Цаньо Доаена
с душа от хубост запленена
ЗАДЯВКИ С РЕДКОЛЕГИЯТА
Без реклама
нищо няма
За себе си
( и някои други край мен )
Беше вече сорок лета
в него се роди поета.
майстор на стиха се писа
и читателите слиса.
КИПАРИСИ
В сънен унес кипариси
свеждат сънени чела.
Ний седим. Във мене ти си
кротко сгушила глава.
Само двама мълчаливи.
Тръпнат топли длан във длан.
А под нас градът заспива
в звездни люлки залюлян.
Толкоз хубав ми се струва
моят град когато спи.
Светло щастие сънуват
и смълчаните липи.
Колко тихо! Аз не смея
тоз покой да наруша.
Тихи струни тихо пеят,
пеят в моята душа.
Нещо в мен напира, блика
като пролетен поток.
О, как искам да извикам
с цяло гърло, с глас висок.
Знаеш ли къде граничи
безграничното небе? –
тъй безкрайно те обича
мойто мъничко сърце.
… В сънен унес кипариси
шепнат приказни слова.
Ний мълчим. Във мене ти си
кротко сгушила глава …
ПРИВЕТСТВИЕ ДО МОИТЕ СЪВИПУСКНИЦИ – 1942
Скъпи съученици, скъпи съученички –
мамини гугутки, мамини душички!
Някак много бързи времето минава,
някак неусетно всеки одъртява.
Старостта пристига, на вратата чука –
нека не ви стряска, хич да не ви пука.
Че за нас животът никак не е тайна,
затова на всичко “ майната му с майна!”
Нека да си спомним с благодарност, с
радост
първата си пролет, първата си младост!
Няма да скърбиме, няма да ревеме! –
В тая нощ ще върнем хубавото време.
В този час тържествен да отпушим бента
и през смях да видим филмовата лента.
Вижте: дефилират весели младежи,
всеки напомаден, перчи и се ежи.
Със престилки черни, със якички бели,
устните им сякаш рози нацъфтели,
бързат за разходка мургави девойки.
В миг се очертават влюбените двойки.
Контрата ударил Райко Алтабана
бърза да докопа някаква си Ана.
Но във тоя кадър нещо друго става:
тя копней, въздиша все за Ярослава.
Всеки ден го чака, тръпне и примира,
а пък той с жена си, идва с Красимира!
В следващия кадър: русокоса Дора,
на кого ли беше първата изгора?
Някой там черви се, даже ръкомаха,
та това Андрей е, с прякор Андромаха.
С изрази и думи как да го опиша –
още той по нея тайничко въздиша.
Следва трети кадър: тук и таз година
Ангел Петков чака своята Малина.
Но ербап излезе Насю Тариката,
рече и отсече и си взе момата.
Че тя Ефросина бе момиче капка –
браво Атанасе, сваляме ти шапка!
Кадър подир кадър филма продължава:
Група пъстроцветна вдига шум и врява.
Но файтон огромен фигура мастита –
туй е Шико Петю – Мадам Тересита.
Кротък, добродушен вързан за файтона
вири си хобота Стефко Златев Слона.
А зад слона крачи чудна двойка мила:
Минко наш Сургуча, с Михайл Чумпила –
двама симпатяги, двама мераклии,
само бог им знае всички щуротии.
До тях неизменно, сякаш по поръка
вдига се на пръсти Жорето Бъдъка.
Стреснат и учуден, вирнал показалеца
в групата се втурва Нено Сенегалеца.
А след него идва баровец Софийски,
някой тихо шепне: доктор Айданлиески!
Да ме тръшне чума, да ме трясне гръма –
все така го помня: туй е Даню Бръма.
Нявга беше девствен – вода ненапита –
гледаше в очите само Маргарита.
Врявата е страшна, но засилва дозата
с още една степен Пенчо Симбиозата.
Още по нататък – нейде в полусянката
кипри и се гизди Атанас Росянката.
И сред тази врява ситно дребосъче,
нещо скача, вика, нещо май се мъчи.
Може би да седне иска на файтончето,
може би това е Цанко Тирбушончето.
Като остро шило вредом вре си гагата,
где ли ще бият нейде със тоягата.
И след тази чета, както е в живота,
мъдри се на края Динко Херодота.
И до него кротък ( стига ала-бала )
пълният отличник Стефенсон Топала.
Все полукласици бяхме чудна банда! …
Но сред нас се вмъква ей тай контрабанда
някакъв дърдорко, смеещ се през зъби –
Николай Станилов, с прякор Лъжлив Съби.
Вмъква се внезапно, плезейки езика,
друга бойна кримка – Мишо Серкелика.
Някак по-спокоен, със коса прошарена,
в миг след тях пристига Филипчо Маджрина.
В пресата окръжна вестниците пишат
пет моми за него тук сега въздишат.
Толкова години във любовна мъка,
на жена му Пенка нека да й цъка!
Следва друга снимка – стара или нова –
като прелъстител крачи Казанова.
В столицата имал не една квартира,
младо, дърто, куцо – нищо не подбира.
Свършва вече тука тази епопея
с вечния чаровник – Жорето Мойсея!!!
Филмът ни, обаче, нека де не свърши.
Вярата в живота нека не се скърши!
Бавно или бързо може би стареем,
но нали все още дишаме, живеем??!
В тая трета възраст ний не щем награди.
Искаме сърцата да останат млади.
И макар косите да са все сребристи,
нека да останат винаги все чисти
белите ни гащи, белите ни ризи.
Стига с тез рецепти! Стига епикризи!
Що за тъпотия, що за егоизъм
тук и там да дрънкаш все за ревматизъм.
Остави на мира бъбреци, далаци,
а поддържай, братко, старите мераци.
В пролет, в лято, есен и студена зима
то за всяко нещо правило си има,
затова се бива ний да се тревожим:
колкото, когато и където можем!
Над 60 години какво е човека –
кокалът омекнал, кожата му мека.
Но, другари скъпи, не мръщете вежди,
всяка възраст има своите надежди.
Че за всяка болка бог е дал рецепта,
даже е безплатна – без пари и лепта.
Тя ни препоръчва вместо аспирина
всеки ден да ходим в градската градина.
Там на всяка пейка и на всяка крачка
ти ще видиш, братко, хубава кърмачка.
Сочна, разцъфтяла, с белоснежна пазва,
кърми си детето, пей и му приказва.
Кърми тя детето. Ти кърми очите
и ти става топло нейде във гърдите.
Гледай до насита. Гледай до забрава.
Гледането, братко, вече ни остава!
Хайде стига толкоз. Много се отплеснах.
Може би виновна е нощта чудесна.
Вашето присъствие, вашето вълнение
ще намери израз в мойто съчинение.
Нека край да няма тази лакърдия!
Напълнете чаши с българска ракия!
В тоя час да вдигнем чаши за наздравици –
нека да живеят нашите красавици!
Искам да целуна всичките момичета,
във косите бели с цъфнали кокичета!
Все така бъдете – прелестни, красиви –
нека дълго, дълго всички да се живи!!!
30 май 1987 година
Стара Загора ЦАНКО ХРИСТОВ
ПРИВЕТСТВИЕ ДО МОИТЕ СЪВИПУСКНИЦИ ОТ 1942 Г.
Скъпи приятелки, скъпи приятели,
в тая нощ нека пак станем мечтатели.
Погледи нека назад да обърнем,
нашето минало искам да върнем.
Искам с магията на моето слово
аз да ви върна всичко отново:
дивната младост, дните предишни,
да ви направя осемнайсетгодишни!
Волно летнете с мене в простора
и да се върнем в Стара Загора.
Тръгвайте всички с мойта фантазия,
нека прекрачим нашта гимназия.
Ще ни посрещнат чинове стари
и ще ни спомнят скъпи другари,
в тая нощ чудна, в тая програма,
дето ги няма … вече ги няма …
Моя фантазио, силно напирай,
в тая минута времето спирай!
Дай ни сърцата, волни, младежки,
песните звънки, сладките грешки.
Всичко да бъде както е било,
толкова сладко, скъпо и мило.
В тая нощ светла, неповторима
може в очите влага да има.
Нека да капят сълзи сребристи –
те са тъй святи, искрени, чисти.
В своята стръмна пътека,
в радост и скърби плаче човека.
Има в живота песен и мъка,
хубава среща, тъжна разлъка.
Всичко тече си и преминава.
Всеки мъничка диря остава.
В тоз свят космичен, страшно – огромен,
нека оставим и ние един спомен.
…
Моята песен вече привърши.
В мене сълзата кой ще избърши?
Нека да капят, не се преструвам,
всички през сълзи аз ви целувам.
Бликайте вие, сълзи на радост! –
Вие ни върнахте нашата младост!
Ст. Загора – София, 23 май 1980 година
ПЕЧАЛНИЯТ КРАЙ НА ЕДНА ИНИЦИАТИВА
1.
Питате ни що не стана
нашта “ работа “ мечтана –
да отидем ний на “ Каците “,
да осъществим мераците –
да си хапнем, да попеем,
чаши с вино да налеем.
2.
Още щом часът удари
да започне веселбата,
разхвърчаха се другарите
по колата, по жената,
зарязаха таз инициатива
за здравето на колектива.
3.
Цанко, той пък пръв изчезна
сякаш го погълна бездна.
Уж организатор беше,
за възторга се грижеше,
а пък щом опря до работата –
сви се, скри се, спотаи се
и на дух преобрази се.
4.
Тъй завърши се безславно
нещо повече – углавно
нашето мероприятие
в славното ни предприятие.
Втори път не се наемаме
такива грижи да приемаме.
Опечаленият орг. Комитет
НЕПОРЪЧАНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ ДО НАШИТЕ ЖЕНИ
1.
Ще започна с баба Донка:
на махличката – патронка!
Държелива и чевръста,
макар че я боли кръста,
цял ден тя из двора шета
като бабичка напета.
Тя във всичко все е първа
и
… обичана свекърва.
Четири снахички има:
две за лятос, две за зима.
2.
Що да кажа за Стоянка:
и на слънце и на сянка
тя се блъска по полето,
но изучи си детето.
Още в пет и половина
тя е в своята градина.
Рано пиле, рано пее
вредом всичко ще полее.
После дъщерята мила
взима я с автомобила.
Що наоколо живеем
и НИЙ С ЙОВКА СЕ ГОРДЕЕМ!!!
3.
По нататък следва Кина,
с двор - разцъфнала градина.
Малко нещо уж е болна.
От Ивана е доволна –
двама честни селски хора,
не им стигат и два двора.
4.
Идва ред и на Марийка –
непосредствена комшийка.
Животинка добродушна,
към съпруга си послушна,
тя кахъра му не кърши
и във къщи всичко върши.
О.з.
господин полковник
до гроб и бъди любовник!
5.
Нямам думи за Богданка –
на сърцето ми стопанка.
Мила Боби, мила Боби
цял живот ме ти зароби.
Аз все бъркам, все ги мътя,
а пък ти ме вкарваш в пътя.
ЮБИЛЕЙНО НА ДОБРИНКА ВАСИЛЕВА
Нижат се несетно година след година,
пет десетака вече навъртя Добрина.
За едни са малко, а за други много
нека да отсъдим справедливо, строго:
тази юбилярка още си я бива,
с елегантна външност, стройна и красива,
със усмивка нежна, чудна, несравнима,
сладък, апетитен хляб във нея има.
В тия гъсти къдри, в тия тъмни букли
влюбено ще гледат малките и кукли.
Добче, не оставяй детския театър –
другото е всичко суета и вятър.
Хич не се вълнувай, хич да не ти пука –
буйна кръв гореща още в теб бълбука!
Със сина си доктор, с твоя съпруг Ванката
вий сте по-богати даже и от банката!!!
Здраво дръж, Добринче, душа да е яка,
още не предавай никому байрака!
Ти си тъй чаровна гиздава красавица
и за твойта хубост вдигам аз наздравица.
Ти като звездичка на небето грейна.
Запомни таз вечер топла, юбилейна.
С тебе аз се радвам, плача и вълнувам
и с най-чисти чувства нежно те целувам.
ПРИВЕТСТВИЕ ДО ЮБИЛИЯРА ИВАН ДЪРЗЕВ
Изнизват се годинките – ту бавната, ту
бързата –
дойде най-после времето и на Иванча
Дързата.
Но той върви спокоен и мъдър, и етичен,
от ден на ден ти става по-мил и
симпатичен.
А помним го в съда, с гласът на прокурора
той съдеше тогаз еднакво всички хора.
Във уклон не изпадна, не се главозамая,
макар че “ гол “ от дузпа му вкараха накрая.
Но чужда бе за него мировата скръб –
съдбата си понесе на своя жилав гръб.
Със знание и мъдрост бе винаги богат
и много бързо стана известен адвокат.
Най-хубавите думи аз търся във торбата
във рими да нанижа за Дързев адвоката!
Възпявам скромността му – бъди такъв
докрая! –
и крепко здраве, бодрост и слънце ти
желая.
Такъв си остани: сърдечен, кротък, весел –
достойно свойта възраст на гърба понесал.
Разбираш, вече няма връщане назад
в клуба пансионерски чакаме те брат!
Ела с усмивка, драги, и недей се плаши,
при нас сме равни всички, тук няма наши,
ваши!
ГУАДЕАМУС ИГИГУР ЮВЕНЕС ДУМ СУМУС
Приятелки мили, приятели мои,
принцеси чудни, все главни герои
на много истории, на грешни съблазни,
приветствам ви днес със студентския
празник!
И искам с магията на моето слово,
със думи вълшебни да върна отново,
годините минали и дните предишни,
таз вечер да станете пак двайсетгодишни.
Без приказки празни и без ала-бала,
аз искам тук в тая тържествена зала
тържествена клетва – обед да дадеме,
че никога няма да се предадеме!
Не искаме ордени, звания, слава,
а винаги в гащите нещо да шава.
Дордето в гърдите сърцето ни тупка,
дордето на дупето имаме дупка,
дордето тътрузиме двата си крака
да вдигаме всичко високо байрака!
О, боже всевишни, о дева Мария,
вдъхнете ни вяра, вълшебство, магия!
И ето започва вълшебното чудо:
аз чувам как бият сърцата ви лудо,
аз виждам в таз зала девойки, младежи
и всеки се фука и всеки се ежи.
Ах, скъпи усмивки от старите ленти –
здравейте прошарени, но бодри студенти!
Не скъсвайте никога лентата стара,
тя нека ни вдъхва надежда и вяра!
Живейте със вяра, вий мили момичета,
в косите със цъфнали бели кокичета.
По ред ви целувам със пламнали устни:
Ах, вие сте още тъй сладки и вкусни!
Стара Загора
8. ХІІ. 1988 год.
ДО ГРАД РУСЕ С БЛАНКОВ ЛИСТ
( Нещо като пътепис )
Беше късна есен сива,
беше влажна нощ мъглива.
Кротко спеше Ески Зара.
Посред нощ на ж.п. гара с глъч
пристига шумна група:
театралната ми трупа –
все нахакани артисти
тая нощ като туристи
ще отиват на турне.
Само те не са, о, не!
Тук служители съдебни,
де по-важни, де по-дребни,
профсъюзни активисти,
всички с карти на туристи,
на туристите напук
тръгнали са за Русчук
с влака нощен през Балкана
там за опит, за обмяна …
Точно във един часът
ний потеглихме на път.
Ти-ка, та-ка, ти-ка, та-ка,
равномерно трака влака
и лети, лети във мрака
като страшен огнен змей.
Във купето някой пей,
други пък играят карти
и се чуват “ терци “ , “ кварти “.
Двама задълбали шах –
Гроздю пак яде пердах.
Трети вицове разправя,
групата се в смях задавя,
и гълчавата расте
във последното купе …
В миг се чува жална нотка:
Братя, имате ли
водка?
Гледай ти сега беда! –
никой не е взел вода.
Някой каза: - В Борущица
има хубава водица,
при това, - допълни той –
влака е с бая престой.
Запъхтян се спира влака.
Жадния това и чака,
скача в тъмнината нощна –
фигура грамадна, мощна –
към чешмата тича право
и залапва я наздраво.
Но … другари, има “ но”
и то не е все едно:
Влакът в миг изсвирна, дръпна,
задното купе изтръпна.
Стана тя, каквато стана:
посред нощ самин в Балкана
главен наш артист остана.
Кое той ли? Имена
няма тук да спомена.
Мога само с две слова
да ви известя това:
той откройваше се ярко
в образа на Крали Марко.
В мрак и дъжд, и студ и вятър
( вече туй не е театър –
представление тук няма )
почва истинската драма.
Няма саби дамаскини –
има урви и падини.
Няма тежък “боздуган” –
има тъмен, див Балкан.
Изход няма … Щеш не щеш,
трябва да се ходи пеш.
Крали Марко се разлюти
и за тридесет минути
седем километра той,
взе ги нашият герой,
като лек и бърз ветрец
стигна скоро до Кръстец.
От там веч я удурдиса
с някаква една мотриса.
Ний докат в хотела спреме,
той дойде след нас навреме.
Представлението мина
горе-долу - нещо средно.
( Нека туй да е последно!)
Сутринта в съда ний бяхме
доста работи видяхме,
нека вземем си бележки,
тука да не правим грешки.
После, както му е ред,
дадоха ни и банкет.
Много мазен бе куверта –
угодиха ни на дерта:
двойна порция бифтек,
два кебепа на човек,
разни други гарнитури –
всичко беше без кусури.
Пиенето беше доста:
нашенска ракия проста
и бутилкови вина.
По бутилчица една
за двамина. Да … обаче
мераклиите пиячи
повечко изпиха, “ значи “.
Има хорица прилежни
с организми крехки, нежни,
нетърпящи алкохоли,
но ревящи за … пържоли.
Та тез организми млади
пиха само лимонади.
От такива хора негли
в края все пияча тегли.
Нейсе … Малко се отплеснах.
Тая вечер бе чудесна.
Щом не бъркаш в свойта чанта,
щом е всичкото аванта,
щом ядеш , а други плаща,
настроение те хваща.
И при нас такава стана.
Христо Димов я подхвана
със “ арменското “ си мач.
После стана буламач.
Веско Ацев даде тон.
Глътне винце без сифон,
понамести очилата,
пооблиза си устата,
почна пак репертоара,
който винаги ни кара
да се смеем от сърце.
Има той едно лице,
негов близък бояджия,
баш пияч и ракиджия,
ката ден почти пиян –
съден като хулиган
в онзи прословут процес,
що се помни и до днес.
И клиента близък свой
Веско взима за герой,
най-типичното избира
и добре го имитира.
“ Уйчо “ гледа и го зяпа
и допълва той майтапа,
що на собствена глава
е изпитал след това
все от тоя бояджия.
“ Уйчо “, ти си арабия,
сръбваш винце и ракия,
и “ каняк ”, ликьор и мента.
Дръж се здраво, Карапента!
Русенските ни другари
пуснаха майтапи стари,
и не щеш ли и наш Ванка,
щом бифтека изпапанка,
пет-шест чашки щом ги друсна,
той по селски се разпусна.
Без да чака и покана,
изведнъж той важно стана,
вдигна чашата с ракийка
и захвана лакардийка
дълга, дълга и без край.
Смей се всеки, то се знай.
Ванката такваз е скица –
по е смешен и от вица.
Смях до сълзи падна, значи.
Но
… на Тончо му се плаче …
Нещо го стомаха свива,
в длани стиска пургатива.
Нещо има си човека,
работата не е лека.
Обстановката е чужда,
а пък
нуждата – е нужда!
И се свива той на две,
а стомаха му реве.
Но какво че той се свива?
Маргарита е щастлива,
Маргарита се надува,
че с Иван Петков танцува.
Тотка гледа и завижда.
Нека тя не се обижда,
знам, и неи и се иска
ей сега да стане близка
с някой русенски другар –
да потанци с плам и жар.
Като скромна ученичка
седнала до нея Кичка,
на заден план, “ на сянка “
също тъй скучае Янка.
А до тях и Динка, Димка
кипрят се като за снимка.
Ех, женички,
всички, всички,
знам, че имате душички!
А пък Колето Първана
вдига кротичко стакана.
Може би го гони жажда,
може би му се услажда.
Може би … и може би …
Но той вино не хаби.
Колю мъничко приказва
фино чашките изпразва.
Кротко – не тъй наведнъж.
Колето е само мъж!
Срещу мене се протяга
хубав бабаджан мъжага.
Да проникна аз се мъча
във душата на Калъча.
Фишове извадил разни –
пълни ли са, или празни? –
Със тревога във очите
Косю слуша новините.
Шпикерът в миг съобщава,
че Берое побеждава.
И той радостен подскача,
като че е там – на мача.
Залата “ ура “ разтресе,
смях и вик в едно се смеси.
Пак се вдигна шум голям,
сякаш панаир бе там.
Някой се изправи бързо –
да това е вече Дързев:
Хей, другари,
докога
ще я караме така?
Дайте да се разбереме,
не остана вече време.
Хубаво е тук, но нейсе …
Може да изпуснем рейса.
Та, да тръгваме, другари!
Пие кой каквото свари
и изпразва сетна чаша.
Знай компанията наша,
няма всеки ден аванта.
Тръгваме от ресторанта,
с песенки, и глъч, и врява,
що гората заглушава.
Ех, ти, Липник, - горски кът,
сбогом, нас ни чака път!
Ех, кога ще дойде ред
на такъв желан банкет …
нека туй не бъде края,
нека тук да пожелая:
в месеца веднъж поне
ний да ходим на турне!
ГАТАНКА
Днес е той юбиляр –
нито млад е, нито стар.
Спретнат, чист и елегантен,
към жените най – галантен .
Крачи с твърди,бодри крачки –
има хубави мустачки.
Но за кой ли път, кой ли път
зли езици що твърдят –
пущат слухове неверни –
че мустаците си черни
с някаква си вносна креда.
Тази креда кой ти гледа!
Не е важен тук мустака,
а как стъпваш с двата крака
и до где си със мерака.
Без мерак човек не струва,
а мерак не се лекува,
щом кръвта пламтяща,
жарка стане на водица жалка.
Само в кръвта е причината! –
туй го казва медицината.
А тоз колега – адвокат
е спец и вещ и запознат
с медицинските въпроси.
И пенеже ний сме боси
търсим неговото мнение
щом изпаднем в затруднение.
Ха познайте КОЙ Е ТОЙ
този юбиляр – герой!
ПРОЛЕТ
Без покани, без закани
пак дойде и тази пролет.
И жените като лани
сладостно ще се разголят.
Ах, ти пролет разцъфтяна
колко радости разплиска.
Чувстваш се с душа пияна,
чувстваш нещо ти се иска.
Вред гората се разлисти.
Топло слънце вънка грее
със лъчите си златисти –
и на теб ти се живее.
Нещо в тебе се събужда.
И макар че веч си дядо –
искаш да поледнеш чуждо
ама крехко, сочно, младо.
Господи, не щем награди,
нито ордени, ни слава,
и не щеме да сме млади
дай ни само кост корава.
Чуй молбата ни, о боже,
още малко ни остава –
направи така да може
всичко в нас да се втвърдява.
Иска и се на душата –
ах, душичка – всичко сака!
И макар със пръст в устата
аз оставам си с мерака!
22.ІV. 88 г.
Стара Загора – София
СВАТБЕНО ПОСВЕЩЕНИЕ НА ДИМИТЪР БОЗОВ
Омръзна му да ляга сам във своята постеля,
омръзнаха му нощите – самотни и студени –
дойде тогаз при него сляпата неделя,
завърза му очите и бързо го ожени.
Както агне дето ще го колят
и под ножа ляга със смирение
най-съзнателно и по своя воля
тръгна той към брачно заколение.
Меден месец, после бебче сладко
с малки пръстчета ще го задращи,
волю и неволю този татко
ще пере нааканите гащи.
Стана тя каквато вече стана!
Край на свободата, край на ергенлъка.
Сам се хвана, Митя във капана,
да ти е честита семейната мъка.
Да ти е честита, Митя, булката.
Още таз година връзвай вече люлката.
Да се множи семейството Бозови
със дечица белички и розови.
***
И рекъл бях: нека ме тръшне чумата,
ако взема по доклада думата.
Имаше тъй хубави изказвания:
с честна критика и с подмазвания.
Но сърдечно искам да призная
пак сърцето ми лирично не изтрая –
слушайки дебатите на адвокатите,
речите премъдри на философите
в мен звъннаха пак римите и строфите
и техните конкретни предложения
ме изпълниха с възторг и вдъхновения.
Възхитени слушахме ний Марин Скомрията,
храбро той размаха сабята френгията
ту на ляво, ту надясно, ту направата,
удря по нередностите здравата.
На всичко ще намерим ние хватката.
Кольо, всичко го запиши в план-смятката.
Ах, началник, и на мене чуй молбата ми
докато ми държи кръста и краката ми,
преди мойто близко пенсиониране
предвиди в твоето планиране
института нов на секретарите
да ни лепят на молбите марките,
да ни гледат с усмивки влюбени,
да въздишат с нас за делата изгубени.
Тъй е в ГДР и даже в Етиопия.
Край на всякаква илюзия и утопия.
Чакам, брате, туй нововъведение,
че тогаз да си отида с утешение.
4.02.1981
ПОХВАЛНИ СЛОВА ЗА НАЙ-МЛАДИЯ ПЕНСИОНЕР
Някак
неусетно ден и нощ се нижат.
В
своя път всевечен хората се движат.
В
този миг безкраен нов човек се ражда –
зареден
със обич, с пориви и жажда.
Влюбен
във живота, с вяра тръгва всеки,
тъпчейки
все същите стъпкани пътеки.
После
някак бързо всеки остарява
и
със нещо скъпо, с болка се прощава.
Скъпи,
Колю Денев, приятеля скъпи.
Този
ден прощален и за теб настъпи.
По
закон, по време, по някаква повеля
адвоката
с тебе вече се разделя.
Но
не сбрячквай, братко, рунтавите вежди:
всяка
възраст има своите надежди.
Ти
не се предавай! Нека не ти пука!
Още
в теб сърцето като гълъб гука.
Има
хляб във тебе, има още сили,
отлежало
вино блика в твойте жили.
С
гордост и достойнство удряй двата крака
и
недей предава никому байрака!
Пътища
за тебе колко щеш широки.
Вечер,
пълен с радост, връщай се в Дълбоки.
Шетай
си на кефа, гледай си животеца,
но
недей забравя нивга и имотеца.
Както
всички хора, тъй,от наша пора,
не
си давай зора – работи на двора.
Сей
се лук и чесън, зеле и доматки,
но
недей забравя свойте адвокатки!
Тук
и тебе никой не ще те забрави –
в
тая светла стая диря ти остави.
Хайде
стига толкоз. Свършвам вече тука.
В
пътища нови – радост и сполука!
С
утрото ти ставай, не мисли за Вчера.
И
добре дошъл ми, в клуба на пенсионера.
19
декември 1985 год.
От
пенсионер корав
с
автограф:
Ти
не си свети Николай Чудотвореца,
но
запазено е мястото ти до прозореца.
***
За
него няма бариера.
Не си остави маниера –
дори със таксовите марки
той прави малка далавера.
Със
готовност и ура
пръв
отива на софра.
Споменат
ли за бригада
сякаш
че го пращат в ада.
Само
туй не му допада!
Обича
да иронизира,
да
гледа другите с насмешка,
с
едничка цел: да те нервира
и
да допуснеш нейде грешка.
СЪБРАНИЕ
Отпред
се изказват за бюджета,
отзад
мислят за банкета.
2.
Според
Христофор Телбиза
работата
тъй излиза.
Министърът
изпаднал в страх
и
Троев го поставил в шах.
3.
Въртя,
сука, струва, чини,
изложи
няколко причини,
но
накрая се изкара
на
осемнадесет години.
4.
Един
ръмжа, друг пък лая,
но
и двамата накрая
му
намериха колая:
всеки
си изпапка пая!
5.
Той
образно и дълго говори:
Богати
сме, но нямаме пари.
6.
Одобрявам
аз доклада,
одобрявам
и обяда.
7.
Гласувам
всички варианти,
щом
има хай-гръб и аванти.
НЕИМЕНУВАНО
Туй
светло хубаво дете
в
живота нека да расте!
Ще
среща пречки, ще се бори,
да
се издига винаги нагоре!
Но
ненадейно – изведнъж
да
срещне млад чаровен мъж,
сърцето
да забие лудо,
да
дойде чаканото чудо,
на
най-нежната ръка
да
блесне златната халка!
Щом
дойде сляпата неделя
тя
млади сбира, не разделя!
Лети
нагоре волна птичко!
Бъди
добра – това е всичко.
Във
този свят многообразен
знай
всеки търси кокал мазен.
Понякога
битката е люта
и
преуспяват парвенюта.
Но
знай: в човешкото хоро
човек
се помни със добро!
СВЕТЛАНКА
Няма
вече ала-бала,
ден
настъпи за раздяла.
Нотариалната
ни служба
живяла
в мир и крепка дружба
със
своя шеф се днес прощава
и
свойта почит и отдава.
Един
директор – някой Спасов –
заметнал
точно свойто ласо
и
с тлъста хубава заплата
от
нас открадна ни момата.
От
днеска нашата Светланка
ще
свети във търговска банка.
Картинката
е много жална,
че
без заверка нотариална
без
подпис мой и без печат
тя
отива при директор млад!
Преглъщам
мъката с ракия
и
казвам : Нека да е хайрлия!
КОЛЕТО
Скъпи
мой приятел, скъпо мое Коле,
искам
да те видя – отгоре и отдоле,
при
теб на раздумка щях да дойда днеска,
със
око да видя новата прическа,
дето
са ти дали лекарите строги
щом
са те приели като боксьор в “ гроги “!
Но
не мога, братко, да дойда не мога,
работа
ме чака, повярвай за бога!
Нещо
неотлъчно: ще печеме чушки
само
мене чакат – сочни, червенушки!
Моята
грижовна, хубава стопанка,
приятелка
твоя – любима Богданка,
ще
направи чудна и вкусна трушия.
Щом
на гости дойдеш на табла да те бия,
тя
ще ни налее по една ракия
и
пред теб ще сложи същата трушия!
Та
прощавай, братко, какво да се прави?
Знам,
не ми сърдиш! Хайде много здраве!
Бързо
се оправяй! А пък аз с мезето
скоро
ще събирам у дома “ карето “!!!
Силно
те прегръщам “ телеса и кости “
и
във близко време чакам те на гости!
Целувки
приемай от нашите колежки,
всички те обичат! Ах, те са без грешки!
Ганка,
Катя, Анна, дявол да го вземе,
все
за теб говорят през работно време.
А
пък Галя често влажни очи бърши!
Хайде
стига толкоз, че листа ми свърши!
16
часа, 21.ІХ. 1983 г.
Стара
Загора
ПРЕДПРАЗНИЧНО ЗА 8- МАРТ
Мъже,
на крак! Мъже на старт!
Пристига
вече месец март.
Да
срещнем нашите съпруги
с
кокичета и теменуги.
А
със запретнати ръкави
да
понапрегнем мишци здрави,
по
почин свой и мълчешком
да
поразтребим своя дом.
Дюшеци,
черги и юргани
не
са изтупвани от лани.
Мъже,
герои, трудолюбци,
вас
чакат мръсните прозорци,
та
слънцето едва огряло
да
влезе в къщи засияло.
Ще
лъснем после и паркета.
Опушените
в дим пердета,
покривки
и чаршафи разни,
калъфки
и салфетки мазни
до
сетен брой да изпереме
за
някакво си нула време.
Веднъж
в годината поне
да
вземе цялото пране.
Със
нова хубава прическа
любимата
да срещнем днеска.
На
ноктите да блесне лак,
на
устните да цъфне мак
и
в своята еманципация
жената
пак да стане грация.
Мъже
на крак! Мъже на старт.
ВСЕОБЩИ НАСТРОЕНИЯ
1.
В
пътища вечни и безкрайни
всеки
има свойте малки тайни.
Накакъв
сме хал и дередже
знае
само нашто чекмедже!
(
за по ясно второто отдясно )
17.VІ.
15 часа
2.
Изнизват
се несетно минута след минута
и
времето пълзи без шум от коридора.
Насам-
натам се нижат постоянно хора:
заслужели
дейци и … доста парвенюта!?
16
часа
3.
За
днешното си 5 – минутно закъснение
от
тебе, брате, прося извинение!
Но
и да се ядосвате и мусите –
тъй
както искат ще се движат автобусите!
14
часа
НАЗДРАВИЦА ЗА РОДИНАТА
За
нашата Родина –
гиздава
красавица –
за
новата година
да
вдигнем ний наздравица!
СУРВА ГОДИНА
Сурва,
сурва година
вече
старата отмина,
нейде
сякаш че изчезна
в
тъмната вековна бездна.
Както
му е обичай
в
българския роден край,
с
дрянова сурова пръчка –
без
нагласа и поръчка –
без
покани и да чакам
ред по редом ще сурвакам.
ЮБИЛЕЙНИ ШАРЖОВЕ
Днес по обед си полегнах
умърлушен и невесел.
Неусетно в кротка дрямка
без да ща съм се унесъл.
Някой сякаш че ме щипна
в миг по дясната ми буза.
Сепнах се: до мен стоеше
мойта някогашна муза.
С нежни длани ме погали
и ми рече малко строго:
Свойта младост недей жали,
и не се отчайвай много!
Я със теб да сръбнем малко,
две-три чашчици ракия,
грабвай синята писалка
и нареждай лакардийки.
Станах , подчиних се мигом,
глътнах чашка “ със индиго “,
с вдъхновение под наем
в транс изпаднах невменяем.
Тази уеб страница е създадена
от Нотариус Руси Патронов,
в памет и почит към нашия
покоен колега –
адвокат и нотариус – поетът
Цанко Христов.
Последна актуализация:
21.08.2006г.